петък, 26 февруари 2016 г.

КАНАЛ ДУНАВ-ЧЕРНО МОРЕ - ФБ - 26.02.2016.

Плавателният канал Варна-Русе или как Шумен и Разград щяха да бъдат пристанищни градове

Идеята за канал, свързващ Дунав и Черно море, се заражда още в Османската империя. Тогава се обсъждат варианти за пряка водна връзка успоредно със строителството на първото шосе и жп линията между Русе и Варна. На 8 февруари 1876 г. Таяр бей – управител на Дунавското османско параходство, публично защитава становището пристанище Варна да се изгради във Варненското езеро, а не в залива на Черно море. Основното предназначение на това пристанище той вижда в осигуряване транзита на товари пристигащи по Дунав от Централна Европа и от Черноморския басейн и свързаните с него морета, за дунавските и съседните им европейски държави. След Освобождението, през 20-те години на миналия век се намират също ревностни защитници на идеята като началника на варненското пристанище инж. Боян Кънчев, Цанко Каракунев, инспектор по БДЖ, и още цяла плеяда учени по това време.

Конкретните проучвания обаче започват едва през 1968 г. Тогава архитект Марко Стоянов пръв изготвя с екип урбанистичната хипотеза на въображаемото трасе на канала по поречието на реките Провадийска, Камчия, Врана и Русенски Лом. Идеята за прокопаването на плавателния канал Русе-Варна – естествената и най-пряка връзка по вода от Атлантика до Черно море през Дунав, е докладвана пред най-висшето тогава ръководство в държавата ЦК на БКП. По силата на държавни и правителствени документи през 1972 г. започва и проектирането. По нареждане на Тодор Живков над заданието са работили 3000 експертиоставили близо 10 тома проучвателна и проектна документация, подкрепена със снимки от Космоса, предоставени от НАСА. Засекретеният проект носи кодовото название „Аспарухов вал-680″. Екипът, който изготвя проекта, планира освен за транспорт каналът да се използва за напояване и промишлено водоснабдяване на Североизтока. Изготвени са няколко проекто-варианта на бъдещото транспортно трасе. 

Първият от тях е предвиждал маршрутът му да е с дължина 176 км. като започва от Русе и преминава в близост до Разград и Шумен, преди да завърши във Варна.  Проектът предвиждал заустяването на канала да стане около устието на р. Лом край Русе. Чрез корабоподемник се предвижда той да премине на различна, по-висока от началната, кота. На тази надморска височина каналът трябвало да пресича Добруджанското плато и чрез втори корабоподемник да се свърже с Белославското езеро. В него е трябвало да се изградат поетапно, в зависимост от нуждите, необходимите пристанищни съоръжения. Основното достойнство на проекта е било, че коритото на канала в участъка между двата корабоподемника се е предвиждало да бъде на относително постоянна кота, което да осигури бърз превоз на товари, като се избягват множеството шлюзове и свързаните с тяхното използване водоподемни съоръжения.
Другият вариант предвиждал трасето на плавателния канал Русе-Варна да минава по долината на р. Черни Лом и след като пресече платото северно от Търговище и южно от Шумен, да продължи по долината на р. Голяма Камчия, а при Гроздьово да се отклони на север по долината на Провадийска река, за да се заусти в Белославското езеро. Проектантите предвиждат неговата дължина да е 192 км, а множество шлюзове трябвало да акумулират водите на споменатите реки. По всеки от двата варианта е съществувала възможност да се прехвърлят през Източна Стара планина дунавски води за поливане на земеделски земи в източната част от Горнотракийската низина. Това е бил мащабен замисъл, реализацията на който би осигурила висока продуктивност на всички отрасли в земеделието от тази истинска житница за страната.
Третият маршрут е бил с дължина от 156 км, започващ от Малък Преславец и стигащ до Варна. Трябвало е да свърже р. Дунав при с. Малък Преславец, на 129 км източно от Русе, с Белославското езеро. Разработването на идеята е била на Министерство на земеделието. Поставен е бил  на обсъждане и още един проект – за изграждането на плавателен канал Дунав-Горна Оряховица (като се използва коритото на река Янтра)-река Камчия-Черно море, но и той си остава само идея.

В крайна сметка избрано е трасето от Варна до Русе с дължина 192 км, като то следва долината на река Русенски Лом, Мадарската река и река Провадийска. Техническите характеристики на плавателния канал са 33 метра широчина на дъното, 4.8 метра дълбочина и 5 км аквадукти. Размерите му са били съобразени с кораби, които плават както по долния и среден Дунав, така и в Черно и Средиземно море. Водните маси, които ще се използват от Дунав, са 2.3 млрд. куб.м, което е около 3 % от годишното количество на реката. За построяване на канала е трябвало да се отчуждят около 19 000 дка земи.Цялата прилежаща територия около плавателния канал се е предвиждало да стане промишлена зона.
По проектите тогава се предвижда годишно да се превозват над 20 млн. т товари (основно въглища, руда, насипни товари), от които 2,8 млн. т – транзитни, а  Разград, Шумен и Провадия е трябвало да бъдат  междинни пристанища.Мотивите за прокопаване на канала са били преди всичко икономически. Чрез него пътят на плавателните съдове е щял да се скъси с 230 километра, а превозът на стоки – ускорен приблизително с две денонощия. Каналът би могъл да помогне и за разрешаването на евентуални кризи с питейната вода. Освен това той е щял да бъде надежден източник на вода за напояване. Не на последно място трябва да се спомене и факта, че този вид транспорт е екологичен и евтин.
Изграждането на колосалното за мащабите на страната ни хидросъоръжение е трябвало да бъде логичният и удобен завършек на стратегическа връзка по речния плавателен път Рейн – Майн – Дунав и Дунав – Одер – Елба. Така е щяло да се посрещнат най-големите кораби, преминаващи през Суецкия канал, Дарданелите и Босфора в Черно море, които по Дунав могат да излязат на Север до Атлантика.  По проектносметна документация за него са били нужни около около 2.2 млрд. лв. по тогавашния курс (лев=долар), които е трябвало да бъдат осигурени от държавния бюджет. 

В края на краищата в средата на 70-те е построен канал от Варна само до Девня (дължина 20 км, дълбочина – 14 м по протежение на Варненското и Белославското езеро). След товамегаломанският проект е замразен. Вътрешните причини за това могат да се търсят в няколко посоки. 

Липса на финансови средства необходими за огромната инвестиция, на достатъчно добри технологии и накрая естествените природни пречки. И макар че релефът на местността позволява да се разширят и да се свържат коритата на някои реки (Провадийска и Бели Лом) заедно с водохранилища край тях, основният проблем се е състоял в това, че почвите в района са били неподходящи. Там почвата е като гъба иводата бързо се абсорбира в нея и се стича в подземни галерии и кухини.Не на последно място трябва да се спомене и факта, че в района липсват достатъчно големи реки и водоеми, което прави изключително трудно прокопаването на такова огромно съоръжение. Главната причина за нереализирането на проекта обаче, трябва да я търсим навън.
През 1948 г. по съвет на Сталин в Румъния е взето решение за изграждане на канал, свързващ Дунава с Черно море – от Черна вода до пристанище Констанца. През следващата 1949 година по протежение на проектотрасето са изградени трудови лагери. В тях са изпратени основно политически затворници, които се заемат с работата по съоръжението. Трудът е бил почти изцяло ръчен и изключително тежък. За изграждането на канала е прехвърлена от Съветския съюзизползваната строителна техника на Волго-Донския канал. Румънското начинание постепенно изчерпва ресурсите на икономиката и през 1953 година след смъртта на Сталин изграждането е спряно. През 1976 година Чаушеску решава да довърши начинанието, въпреки спорната икономическата целесъобразност от изграждането на канала. 

Някои историци са на мнение, че решението е продиктувано от независимата от Съветския съюз румънска външна политика. С него се цели да бъде заобиколена съветската територия и военноморски бази, разположени около дунавската делта. Стойността на канала по днешни оценки се изчислява на около 2 милиарда евро. След многобройни закъснения в строителството южният ръкав на хидросъоръжението е пуснат в експлоатация през 1984 г., а северният – през 1987 година. С пускането му в експлоатация дунавско-черноморският маршрут се съкращава с една четвърт и с 15% намаляват приходите от товарен транзит на бившия СССР.

И ако румънската страна се стреми да води независима от СССР външна политика, то българската е пряко зависима от съветската. Макар че за Москва нашия канал е бил с по-голямо стратегическо значение, тя се е оказва безсилна да отмени едностранно възобновеното решение на румънското правителство за дострояване на канала. Така на практика се оказва, че на проекта за канал Русе-Варна му е предопределено да потъне в забрава, изгубил значението си с играждането на конкурентния канал Черна вода-Констанца. Инвестицията вече се оказва изключително икономически неефективна и не би имала почти никаква положителна възвръщаемост.През 1998 г., когато на власт е правителството на Иван Костов с министър на транспорта Вилхем Краус, започва нова инициатива за изграждането му, която също не води до успех. Десет години по-късно инициативен комитет възражда идеята за пристанища в Разград и Шумен, а според актуалните сметки реализацията му ще струва над 4,5 млрд. лв. На практика обаче отново нищо не е постигнато. И все пак, ако един ден държавата отново реши да копае в името на идеята, то ще трябва да се търсят големи външни инвеститори, които ще поставят на първо място въпроса за възвращаемостта. Дори и да пренебрегнем не малкото екологични възражения, колосалният  проект май завинаги е обречен да остане на лист хартия.

Коментари

1 Коментари

събота, 20 февруари 2016 г.

ЗЛАТО ЗА МОСКВА - ФБ - 20.02.2016.

Начало / Лица и истории / Политически калейдоскоп / Защо Живков даде 26 тона злато на Москва
Защо Живков даде 26 тона злато на Москва
Съкровището на Царство България изнесено в СССР през 1959 година
26 тона злато, натрупано по време на Царство България, е откраднато тайно от Съветския съюз в края на 50-те години на ХХ век. Това шокиращо разкритие лъсва от разсекретени документи на Държавния архив и на Българската народна банка (БНБ), става ясно от разследване на „Дойче веле“. 14 години след 9 септември 1944 г., когато Червената армия се настанява в България, т.е. през 1959 година, вече в разгара на Студената война 26 тона златни резерви тайно са преместени в Москва под предлог, че сградата на БНБ нямало да издържи на атомна бомбардировка.
Image_4825346_128По това време в София вече властва Тодор Живков, а в Кремъл се разпорежда Никита Хрушчов. Така всъщност сателитната Народна република България, обявена за такава през 1946 г., е принудена да предаде на Съветския съюз това съкровище, което в бъдеще би й гарантирало финансова стабилност. Историци отбелязват, че всъщност от 1959 г. започват реалните икономически проблеми на социалистическа България.
Според изследователи е мит, че СССР е подпомагал НРБ и че безвъзмездно е станал суровинен доставчик на цялата социалистическа общност от СИВ. Всъщност истината е, че големият съветски брат е издоил максимално държавата ни. И всъщност именно с тези 26 тона злато, натрупани по времето на царете Фердинанд и Борис III, Живкова България се разплаща с Москва за милионите тонове нефт и газ, както и за други суровини, получени от 1960 до 1989 г.
„До 1962 г. две партиди от златния резерв на България са продадени, за да бъдат покрити падежите по дълга към съветските банки в Лондон и Париж. В самия край на 1962 г. около 21 тона злато си купува срещу рубли и Централната банка на СССР – Госбанк, макар две години по-рано да е било обсъждано друго решение, а именно златото да бъде продадено срещу капиталистическа валута и с осигурения ресурс да бъдат погасени българските задължения. През 1964 г. са продадени още 4 тона, надлежно депозирани предварително като златен залог в Лондон. Операциите са проведени в пълна секретност, като дори счетоводните процедури се извършват с устни нареждания и не се документират по изрична заповед на Тодор Живков“, отбелязва екипът от изследователи на архивите на БНБ, цитиран от „Дойче веле“. Учени дори смятат, че грабежът на царското съкровище е в основата на инициативата на Тато България да стане 16-та република на СССР.
Image_4824169_128Историци твърдят, че идеята на Първия била чрез по-тясно политическо и икономическо сближаване с Москва България да получи финансови привилегии в рамките на СИВ. Тайните доскоро архиви на БНБ разкриват, че по времето на социализма НРБ е била на три пъти на ръба на фалита именно заради липсата на валутни резерви, ограбени от наследниците на Сталин в Кремъл. Най-тежко е положението на родната икономика през 70-те години.
Това се дължи на няколко факта – по заповед на Москва България е принудена да продава на огромна загуба селскостопанските си продукти и храни срещу неконвертируеми рубли и да се опитва да запълва дефицитите си в твърда валута с развитие на туризма, с изпращане на специалисти в Третия свят и с нелегален износ на оръжие, синтетични наркотици и други забранени от международни конвенции стоки. Допълнителен удар за България оказва и рязкото вдигане на цените на горивата на международния пазар. Като член на соцлагера София е задължена да оказва „братска помощ“ на левите борби за свобода в Латинска Америка, Африка и Азия, което натоварва и без това ошушканата хазна.
77d57e17f634702983cf06184eb6a1a0„Няма по-упорит мит в пропитото от сълзливи лъжи и полуистини за „хубавия“ живот в НРБ публично пространство от легендата как селският хитрец Живков водел за носа съветските лидери, за да осигури небивало в соцлагера благоденствие за българите. Няма и грам истина в притчата как към България са текли реки от долари, спечелени от препродажбата на съветски нефт“, твърди политологът Антон Тодоров.
„През най-добрите години от „подаръците на Брежнев“ НРБ годишно е експортирала не повече от 200 хил. тона преработен в Бургас съветски нефт – главно мазут. В същото време по-голямата част от производството на търсени на международните пазари български суровини като цинк, олово и мед, с които НРБ е можела да си осигурява част от необходимата й твърда валута, е била прибирана от СССР срещу рубли“, изтъква Тодоров, цитиран от „Дойче веле“. Според него продължаващото и през 80-те години дългово затъване и стопанско пропадане на НРБ, довело в крайна сметка до третия, този път окончателен фалит на НРБ, се дължи отново на стопанската политика на Кремъл спрямо сателитите на СССР.
Тодоров цитира протокол от заседание на Валутната комисия към ЦК на БКП в средата на 80-те. На него се разисква въпросът как България да облекчи дълговото си бреме, като се възползва от рязко падналите цени на нефтопродуктите на международните пазари, вместо да купува много по-скъпия съветски нефт. Това обаче се оказва мисия невъзможна, защото НРБ отдавна се е задължила да изкупува продукцията на СССР с петгодишни договори на твърди цени, установени далеч преди падането на световните котировки за течните горива в началото на 80-те.
22539da57cf82f8f339a9310b28f136cГрабежът на 26 тона златни кюлчета не е единственото съкровище, взето от Съветския съюз. Според историци веднага след 9 септември Червената армия по заповед от най-високо изнася в Москва скъпоценности от българските дворци, принадлежали на царското семейство. Говори се, че в Москва попадат десетки уникални картини, купувани още от цар Фердинанд, кристални и порцеланови вази, изрисувани майсторски с пейзажи, полилеи, завеси и персийски килими.
Братушките взимат уникални документи от нашите архиви
Като съюзник на нацистка Германия Съветският съюз третира България и като страна, която губи Втората световна война и която е длъжна да изпълни исканията на победителите. В този смисъл, дори без да пита София, след 9 септември 1944 година Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с трофейни български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Те са изнесени с влакови композиции и с кораби, отплаващи към Русия от пристанище Лом.
Вече десетина година България официално иска от Москва да й върне въпросните архиви или поне да получи копия от тях. Според родни историци особен интерес за СССР представлявали данните за руски емигранти, противници на болшевиките и избягали в България след революцията от 1917 г. На базата на тези архиви след 1944 г. Сталин и приближените му убийци изискват от Народната република да ги предаде на Съветския съюз, за да ги прати в лагери в Сибир. Властите в Кремъл са се интересували и от всеки документ, свързан с Освобождението на България от турско робство, Първата и Втората световна война, за отношенията между Царство България и Германия, както и с Великобритания и Франция.
Скъпоценностите отмъкнати от София заради Кехлибарената стая?
img_166146_276880_b26-те тона злато, откраднати от България, са отмъщение от страна на СССР заради плячкосаната по време на Втората световна война от нацистите уникална Кехлибарена стая в Екатерининския дворец край Санкт Петербург. Това е една от най-необичайните версии, граничеща с теориите на конспирацията, разпространявана сред родните изследователи на българо-руските отношения.
Прословутата стая е създадена в началото на XVIII век в Прусия. Скоро след направата й е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съюзник руския цар Петър I. Тя е напълно облицована с кехлибарени панели със златен кант и огледала. Заради своята красота понякога е била наричана „Осмото чудо на света“.
Руснаците твърдят, че Кехлибарената стая е плячкосана по време на Втората световна война от хитлеристите и местонахождението й е изгубено в хаоса в края на войната. Точната й съдба все още остава в тайна. Една от версиите за изчезването на Кехлибарената стая е, че е била унищожена от съветските войници. За Русия обаче и до днес виновник за изчезването на скъпоценната стая е нацистка Германия, така че веднага след 1944 г. Москва смята за справедливо да накаже подобаващо съюзниците на Хитлер, като отнеме от тях техните богатства.
 http://www.vsekiden.com/

петък, 5 февруари 2016 г.

КУЛАТА ОТ ПИЗА, ЕСЕ, ХЕМИ



ДНЕВНИКЪТ
на
инж. Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Варна-Град
05.02.2016./Midnoon
© 2015 – Hemy VАRNАLIUS I CORMORN
КУЛА
essay
КАЗВАТ, КОГАТО ФАШИЗМА ПИПВА ВЛАСТТА В КРАЛСТВО ИТАЛИЯ, ЗА ДА НЕ Я ИЗТЪРВЕ ДО КРАЯТ НА ВОЙНАТА; А ТОВА ОЗНАЧАВА ПОРЪЧКИ ЗА ВСЯКАКВИ ПРЕДПРИЕМАЧИ; ОПОЗИЦИЯТА МИНАВА В НЕЛЕГАЛНОСТ, И ПРИВИДНО МИРЯСВА.
ЕДНА ЧАСТ ОТ НЕЯ БИВА ИНТЕРНИРАНА ПО ОСТРОВИТЕ. СЛЕД ПРОМИВАНЕ НА СТОМАХА С ОЧИСТИТЕЛНО МАСЛО. ДРУГАТА ЧАСТ СЕ ЕМВА В ПЛАНИНИТЕ. ТАМ ПАРТИЗАНСТВАТ ХОРА НА МОСКВА. И, ТЪЙ КАТО ОПОЗИЦИЯТА НЕ ПРЕСТАВА ДА СЪЩЕСТВУВА; ОСОБЕНО НА ВИП-РАВНИЩЕ; ТЯ УСПЯВА ДА НАШЕПВА - КАКВО ЛИ НЕ – НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОМПЕТЕНТНИЯТ ДУЧЕ.
МЕГАЛОМАНИИТЕ НА ВСЕКИ ТОТАЛИТАРИЗЪМ СА БЕЗБРОЙНИ. И, НИКАК СЛУЧАЙНИ. ВИНАГИ СВЪРЗАНИ С ТРАНСФЕР НА ОГРОМНИ ПАРИ. В ИНТЕРЕС НА ТОП-ПЕРСОНИ ОТ ЕДИНСТВЕНАТА ВЛАСТВАЩА ПАРТИЯ. (В КРАЙНА СМЕТКА РЕГИСТРИНА ПО КАНОНА ЗА ЕДНОЛИЧНИ ФИРМИ.)
БЕНИТО МУСОЛИНИ – ДУЧЕ, ОБАЧЕ, ДОБРЕ СИ ЗНАЕ РАБОТАТА.
СЪБИРА НАЙ-ИЗТЪКНАТИТЕ СТРОИТЕЛНИ СПЕЦИАЛИСТИ НА КРАЛСТВОТО.
И, ПОСТАВЯ ОПЕРАТИВНА ЗАДАЧА.
ДА БЪДЕ ИЗПРАВЕНА ПАДАЩАТА КУЛА В ПИЗА.
НАРОДНА ПАРА ИМА.
КАКВО СА ТУК НЯКАКВИ СИ ПЕТНАДЕСЕТИНА ХИЛЯДИ ТОНА КАМЪНАК?
ДА ЗАПОЧВАТ.
И СЕ ВТУРВА, ДА ДОКЛАДВА КРАЛЮ.
НЕ Е ИЗВЕСТНО КАТО-КАК Е РЕАГИРАЛ ВИКТОР-ЕМАНУИЛ ВТОРИ, ТЪСТ НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ . МОЖЕМ ЕДИНСТВЕНО ДА ГАДАЕМ. КРАЛЕТЕ СЕ ОТЛИЧАВАТ, С ИЗИСКАНО ЧУВСТВО ЗА СВОЕОБРАЗЕН СМЪРТОНОСЕН ХУМОР.
ДАЛИ Е СТАНАЛА РАБОТАТА!?!
СКОРО НЕ СЪМ ХОДИЛ В ПИЗА.
ГЛЕДАЙКИ НАВАЛИЦАТА ПО ГРАНИЦИТЕ НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ И ВОЛШЕБНАЯ; ЗА КОЯТО НАСТОЯЩИТЕ ЕО-БАБАНКОВЦИ НИ УБЕЖДАВАТ, ЧЕ И МУХА НЯМА ДА НАКАЦА, ДОКАТО ПЕНСИОНЕРИ С НАУЧНИ ТРУДОВЕ И РОДОСЛОВНИ ПАТРИОТИЧЕСКИ ЗАСЛУГИ, РОВЯТ В КОФИТЕ ЗА СМЕТ; НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СИ МИСЛЯ, ЗА ОГРОМНИТЕ ТРАНСПОЛИТИЧЕСКИ ГРЕШКИ КОИТО, В ИНТЕРЕС НА КРИМИНАЛИЗИРАНА ПОЛИТИЧЕСКА БАНДА, СИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА НАТРИСАТ НА ВСИЧКИ НАС. КОИТО ГРЕШКИ ДА ИЗПЛАЩАМЕ, ДОКАТО ОКОНЧАТЕЛНО БЪДЕМ РАЗОРЕНИ.
ТЪЙ АМИ.
СЛЕД КАТО НИКОЙ НИКОГА ЗА НИЩО НЕ Е ПИТАЛ ТОЗ' БОЛГАРСКИ НАРОДЕЦ; ОСВЕН МОЖЕБИ ПО ВРЕМЕТО НА КЪСНИЯ ОТОМАН; НИЩО ДРУГО НЕ ОСТАВА ОСВЕН ДА СЕ ДАДЕМ НА ПЪРВИЯТ ПРЕСКОЧИЛ ГРАНИЧНАТА БРАЗДА ЦРУ-МОЛЛА.
ЗАЩОТО ВИДИ СЕ ИМЕННО ТЕ, ОГЛАВЯВАТ ПРЕКАЛЕНО ОПРОЗРАЧЕНАТАТА ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ.
НЕ СЕ ПИТАМ КАК Е В НАТО. ТОВА Е ВОЕННА ТАЙНА.
Е, НЕ ТВЪРДЯ, ЧЕ ОТ ВСЯКА КУЛА БИ МОГЛО ДА СЕ СПОЛУЧИ МИНАРЕ.
НО - ВСЕ ПАК . . .
END / I9.09.20I5./Revised 05.02.29016.

четвъртък, 4 февруари 2016 г.

ЗА ОСТАТЪЧНА ДЕВНЯ - АВТОРСКО - ФБ - ПЕТЕЛ - 05-02-2016-

FROM THE RESEARCH STUDIO ECOCONSULT-77 DESK
THE NOT SO IMPORTANT REMARKS:

ОСТАТЪЧНА ДЕВНЯ Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ОПАСНА - ЗА ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАЩИЯ ВАРНА-ГРАД. НЯКОГА СИ ПОЗВОЛИХМЕ ДА ОТБЕЛЕЖИМ, ЧЕ "СТРАТЕГИЧЕСКОТО" СТОЛИЧНО "ИЗСЛЕДВАНЕ" (А-ЛА-ГЕРБ!?!) ЗА ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА ВАРНА-ГРАД 2014-2020 - ОСВЕН ЧЕ Е ЕДВА ЛИ НЕ СЕКРЕТНО - ОСВЕН ЧЕ ПРОПУСКА ПРОБЛЕМИТЕ НА ОТВОРЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ РИСК - Е ПРЕКАЛЕНО ПЕСТЕЛИВО ЕЛЕМЕНТАРИЗИРАНО НА СТОТИНА И КУСУР ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ. БИХМЕ ПРИВЕЛИ СЪЩЕСТВЕН ПРИМЕР:

*******ПИЛОТНОТО ИЗСЛЕДВАНЕ-РИСКОВ АНАЛИЗ ЗА ГРАЖДАНСКИТЕ ВЛАСТИ НА ШЕСТ ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНИ ИНДУСТРИАЛНИ ОБЕ
КТИ НАХОДЯЩИ СЕ В ОБЛАСТ РИЖНМЪНД - ХОЛАНДИЯ - ОБНАРОДВАНО В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК - ДЪРЖИ ОБЕМ КЪМ 787 ПЕЧАТНИ СТРАНИЦИ. (БИБЛИОТЕКА НА АН-СССР!) *******

ОЧЕВИДНО, НАЛАГА СЕ ДА БЪДЕ СЪЗДАДЕН - СПЕЦИАЛЕН ПОСТОЯННОДЕЙСТВАЩ КОМИТЕТ ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА - КЪМ ОБЛАСТНА УПРАВА ВАРНА, СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ЕКСПЕРТНИ ЗВЕНА. И, НИКАКВИ МЕРКАНТИЛНИ СЪОБРАЖЕНИЯ НА ДРЕБНО, НЕ БИВА ДА ГО ОСУЕТЯВАТ. НАЛИЧИЕТО НА РАЗПАДАЩАТА СЕ ДЕВНЕНСКА НИЗИНА, Е ЕДНА ОТ ПЪРВОПРИЧИНИТЕ ЧУЖДЕНЦИ СПЕШНО ДА РАЗПРОДАВАТ ИМОТИ И ДА СЕ ИЗНАСЯТ НАВЪН ОТ ОБЛАСТ ВАРНА И БЪЛГАРИЯ. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ НЯКОЙ ОТ ТЯХ ИМАТ СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ, А ДРУГИ НАВЯРНО СА ЕКИПИРАНИ И СЪС ДОМАШНИ ХОМ-ЕКОЛАБОРАТОРИИ.*******КАТО ПРИБАВИМ И ПРЕДСТОЯЩИЯТ КВАДРОГАЗОПРОВОД - НАДЪНЕН ВМЕСТО ПРЕЗ ШАБЛА - ПРЕЗ ПЕРСПЕКТИВНАТА ЕДИНСТВЕНО ЗА ТУРИЗЪМ ОБЛАСТ-ВАРНА, БИ МОГЛО ДА СЕ ПРЕДПОЛАГА - ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ.

ECOCONSULT-77 ОТБЕЛЯЗВА:

01-"ЮЖЕН ПОТОК" -
ДА ВЛЕЗЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ -
ОКОЛО ШАБЛА НА СЕВЕРНОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ -
КЪДЕТО ВСЕ ОЩЕ НЯМА КУРОРТНИ АГЛОМЕРАЦИИ;

02-ИМПАКТЪТ НА РЕАЛИЗАЦИЯ -
ЩЕ БЪДЕ ПАГУБЕН ЗА ОКОЛНИТЕ СЕЛИЩА -
РАБОТНАТА ПРОСЕКА ВАРИРА
МЕЖДУ 500 - 1000 ЛИНЕЙНИ МЕТРА -
НИЩО НЕ МОЖЕ ДА Я НАМАЛИ -
ПАРАЛЕЛНИ ПЪТИЩА, ПРОСЕКИ И ПОДСТЪПИ -
ЩЕ СЕ НАЛОЖАТ;

03-НЕ Е ИЗЯСНЕНО -
КАТО КАК ЩЕ БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА -
ГРАЖДАНСКАТА БЕЗОПАСНОСТ -
В РЕГИОН,
КЪДЕТО ДОКАЗАНА РОМСКА АКТИВНОСТ -
НЕ ПОДЛЕЖИ НА КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ И ДР.
ПОД.
The End/08.09.2013.

NOTE BENE:
НАЛИЦЕ Е ПЪЛЗЯЩО A-LA "ATLANTIDA" ПОСТИНДУСТРИАЛНО ПРЕНАТОВАРВАНЕ НА Т.Н. "БАЛКАНИ" И - В ЧАСТНОСТ, НА СТРАНАТА ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ:
01. СТАРА АЕЦ;
02. НОВА АЕЦ;
03.РУМЪНСКА АЕЦ;
04. ПРЕДСТОЯЩА ТУРСКА АЕЦ;.
05. ЮЖЕН ПОТОК;
06. НАБУКО;
07. БУРГАС-АЛЕКСАНДРОПУЛОС;
08. ВЕТРЕНИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ;
09. СЛЪНЧЕВИ ЕЛЕКТРОГЕНЕРАТОРИ;
10. ПОДЗЕМНО НАТЪПКВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ С ОТПАДНИ ВЪГЛЕВОДОРОДИ;.
11. БЕЗБРОЙ ШЛАМООТВАЛИ;
12. СТАРОМОДНИ ТЕРМОЦЕНТРАЛИ; 13. ТАНКЕРЕН ФЛОТ;
14. ПРОГРЕСИРАЩО ОБЕЗЛЕСЯВАНЕ;
15. НЯКОЛКОСТОТИН АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;.
16. УДИВИТЕЛНО НИСЪК ЖИЗНЕН СТАНДАРТ;.
17. ХАОТИЗИРАН АВТОМОБИЛЕН ТРАФИК;.
18. ВЛОШЕНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ;
19. ПРОГРЕСИВНО НАМАЛЯВАНЕ БРОЯТ НА КОРЕННОТО НАСЕЛЕНИЕ;.
20. ДЕПА ЗА ЯДРЕНИ ОТПАДЪЦИ;
21.ПРЕНАТОВАРЕНО СЪС СТРОИТЕЛСТВО КРАЙБРЕЖИЕ;.
22. ЗАГИВАЩО МОРЕ;
23. НИСЪК ДОБИВ НА РИБА;.
24.ЗАМЪРСЕНИ ПИТЕЙНИ ВОДИ;.
25.НЕЕФЕКТИВНИ ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ;.
26.ПРИМИТИВЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ;.
27.ВСЕ ПО-НИСКА СОЦИАЛНА ЧУВАЕМОСТ;.
28.БЕЗБРОЙ ИЗВЪНОТЧЕТНИ МИКРОЯЗОВИРИ;.
29.НАД 265 РЕГИСТРИРАНИ СВЛАЧИЩА ОБХВАЩАЩИ НАД 56 000 ДЕКАРА - ОТ ТЯХ НАД 28 АКТИВИРАНИ ВЪРХУ НАД 2 862 ДЕКАРА АКТИВНИ СВЛАЧИЩА;И
30. МАСИРАН НАПЛИВ ОТ НЕЛЕГЕТИМНИ БЕЖАНЦИ;
31. ТЕКУЩИ РАЗРАБОТКИ ПО ШЕЛФА НА БЪЛГАРСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ;
32. НЕПРЕСТАНЕН НАТИСК ЗА РАЗРАБОТКИ НВА ШИСТОВ ГАЗ;
33. ЦЯЛОСТНО ОБЕЗЛИЧАВАНЕ НА МЕСТНОТО НАСЕЛЕНИЕ;
И БЕЗБРОЙ ДР.П.

ПИТАНЕ ДО ГОВЕРНМЕНТА:

НЯКОЙ НЯКОГА - ПОДИР ВРЕМЕНАТА НА Д-Р ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ - ПОСТАРАЛ ЛИ СЕ Е ДА НАПРАВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРЕСМЯТАНИЯ, ЗА ПОЛИФАЦЕТНОТО РИСКОВО ПРЕНАТОВАРВАНЕ В РЕЗУЛТАТ НА НЕУСТОЙЧИВ И НЕПРАВОМЕРЕН ТЕХНОГЕНЕН ИМПАКТ. НА ЕДИНИЦА ПОВЪРХНОСТНА ПЛОЩ - ОТ НАШАТА МАЛОМЕРНАЯ ДЕРЖАВИЦА!
КАК ТАКА - НИКОЙ!
КАК ТАКА - НИКОЙ!
КАК ТАКА - НИКОГА ДО ДНЕС!
КАК ТАКА - НА ТЪМНО!?!
НИМА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - ОСВЕН ДЪРЖАВА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ Е ПРЕВЪРНАТА И - В БАКАЛИЯ ЗА РАЗГРАБВАНЕ!?!
НАКЪДЕ - БЕЗ НЕКАЗИОННАЯ НАУЧНА МИСЪЛ!?!
The End 14.01.2013. Extract www.godlieb.blog.bg (www.heritage.varnalife.com)
The End - 22.11.2013./11:20 am

БЕЛОСЛАВ - 07.11.1978 - МОСТЪТ - ФБ-ПЕТЕЛ - 05.02.2016.

Мостът-убиец в Белослав - 7 ноември 1978 г

05.02.2014 / 18:53 9
Харесвам4
3
Не харесвам1
След изграждането на големите химически заводи в Девненската низина край Варна е нужно да се строят и нови пристанища.
За да стигнат корабите до тях, е необходимо старият канал да стане по-дълбок.
Превръщането на тесния и плитък канал, който свързва Варненското и Белославското езеро, в дълбоководен канал, налага събарянето на стария Белославски каменен мост.  Къщите на жителите на селото остават от едната страна на канала, а гарата и шосето - от другата. За връзка между тях се използва понтонен мост, който обаче създава много неудобства за жителите, а и не е съвсем безопасен. Предложено е проблемът да се разреши с изграждане на фериботна връзка между двата бряга, като в средата на 70-те е поръчан малък ферибот. След пускането му обаче понтонният мост не е махнат, въпреки настояването на специалистите за това.

Денят е 7 ноември 1978 г. На тази “светла дата” цяла Варна празнува поредната годишнина от Великия октомври. Това е и денят на най-големия селски събор в село Белослав, който се отбелязва ежегодно на Димитровден по стар стил. След манифестацията стотици варненци, с корени в някогашното село Гебедже са пристигнали за събора в Белослав. Те са насядали край трапезите, ядат, пият и се веселят. Към 18 часа обаче се сещат, че трябва да хванат извънредния влак до Варна, ако искат на другия ден да са навреме на работните си места. За да  достигнат жп гарата, решават да прекосят канала разделящ града, по понтона. И хукват - цели семейства барабар с бебешките колички. Тълпата край понтонния мост набъбва застрашително. За зла беда точно тогава пристига танкер “Въча” и моряците от катера, обслужващ понтона, го затварят, за да мине плавателният съд. В този момент на гарата пристига влакът. Хората почват да негодуват. Никой няма време и нерви да чете предупредителната табела, че преминаването трябва да става поединично и от двете посоки. Неколцина почерпени мъжаги изблъскват охраната и вдигат бариерите. (По ирония на съдбата те стигат здрави и читави до другия бряг.) Стотици хора се юрват като отвързан табун по моста, за да щурмуват трена. Понтонът се накланя встрани и потъва. 
Вече беше паднала нощта, разказва кап. Никифор Герчев. Прожектори осветиха врящата от хора вода. Хора като гроздове се държаха за понтона с последни сили. От двете страни на брега беше ужасно. Хора се щураха да търсят близки.  И досега бившият началник на морския спасителен център не може да забрави някои от жертвите. Заговори ли се за онази зловеща нощ, пред очите на кап. Герчев изплува образът на 20-годишно момиче, красиво като картина. То висяло със заклещен между два сегмента на моста крак. Краят му бил кошмарен и неизбежен. Варненецът Петър Г. се отбил от пътя по малка нужда миг преди рухването на понтона. И това го спасило. В следващите секунди той видял като във филм на ужасите падащите във водата тела. По вълните плувала и една бебешка количка. Смелчагата веднага се хвърлил в ледената бездна и я извадил. Няколко месеца снимката на спасеното момченце висяла пред Съдебна медицина във Варна, но напразно. И Петър Г. осиновил сирачето.

В неописуемата суматоха оцелелите си спомнят, че една картина ги е разтърсила до дъното на душата. Млад мъж изхлузва с трескава бързина шлифера си и се мята в мътната вода. Гмурка се два, три, четири пъти, но накрая успява да изплува на брега. В едната си ръка той стиска 5-6-годишно момиченце. Хората на брега му подават ръка, за да поемат него и детето. “Оставете ме! Там са синът и жена ми!”, едва успява да промълви мъжът и отново се гмурка.  Мъж с присъда спасил 15 души, продължава със спомените си кап. Никифор Герчев. За този му подвиг властта анулирала присъдата.
62 трупа са откарани в моргата. Налагало се да ги превозват с камиони. Най-малкият, загинал в трагедията край Белослав, е 4-годишният Свилен Стоянов. Най-много удавени имало по парапетите на моста. Те са били затиснати от тълпата и не са могли да изплуват. Други са захлупени от обърнатия понтон. Трети просто са стъпкани от панически бягащите хора... Двама души са получили фатални измръзвания в ледената вода и след няколко дни умират от бронхопневмония в болницата. Последният труп изплува след три дни край с. Страшимирово. Човекът е имал шанс да се спаси, но го бастисали винтовете на ферибот “Бдин”, мобилизиран в спасителната акция. Удавникът е получил тежки травми на черепа и не е бил в състояние да се добере до брега. “И сега има хора, които не вярват, че жертвите са само 65, разказва кап. Герчев. Носеха се слухове за 300-400 загинали. Особено срамна била историята с водолазите мародери.
Някои от тях почнали да тарашат труповете за златни накити и пари.

 “След края на спасителните работи се наложи да уволня трима”, признава шефът на морския спасителен център. Тогава те се скараха и започнаха да се обвиняват един-друг за стореното.
В пълна секретност във Варненския окръжен съд било заведено дело №142/1978 г. Морските старшини, отворили моста, за да мине танкер “Въча”, и пак го затворили, получили три години затвор. Тогавашният Общински народен съвет в Белослав хвърлил цялата вина върху морските среди. Оцелели от ада през 1978 г. обаче са убедени, че истинските виновници обаче са ексшефовете на белославската община, които не послушали специалистите да махнат понтонния мост след пускането на ферибота. „Димитър Ватев”. След голямата трагедия понтонният мост е демонтиран.

Източници:
www.blitz.bg
Венелин РАДЕВ,
Тодор СТОИЛОВ
/2005 г/
http://www.socbg.com

сряда, 3 февруари 2016 г.

ИКОНОМИКА-ЦБ-1939 - ФБ - ФРОГНЮЗ - 03.02.2016.

Икономика в Царство България през 1939 година

.
Как се развива стопанството в този период от време? През 1921 г. в Царство България има 1544 промишлени предприятия (включително насърчаваните от държавата) с общо 55 000 работници.

През 1928 г. е приет Закон за насърчаване на местната индустрия, който предвижда безмитен внос на непроизвеждани в България машини и съоръжения, безплатно отпускане на държавни и общински земи за строеж на фабрики, намаление с 25 до 30% от тарифите на БДЖ, освобождаване от някои данъци и такси и др. До 1929 г. (от 1923) индустриалното производство в България се увеличава с 88% , или средногодишен ръст от 11%. Една от причините за това е силният протекционизъм на държавата.

През 1941 година индустриалната продукция възлиза на 18,16 млрд. лв. срещу 11,16 млрд. лв. през 1934 г. при средногодишен ръст от 6,9%. Водеща е хранително-вкусовата промишленост / 62%/.

В предприятията с над 50 работници работят 75,2% от всички работници в промишлеността, а с над 200 работници – 40%.

Икономическият възход на България в навечерието на Втората световна война може да се види, като се направи сравнение на нейните постижения с тези на съседните държави. Да вземем само пшеницата. На глава на населението в кг през 1938 година тя е била 280 кг за България, 142 – за Гърция, 245 – за Румъния, 248 – за Турция и 197 за Югославия.

В началото на 30-те години с приемане на различни закони земеделското производство се увеличава средно с 18% за периода 1934-1939 г., а увеличението на земеделската продукция е около 70% в сравнение с довоенното ниво.

През1939 г. доходът в земеделието нараства с 37% в сравнение с 1935 г. Средната надница на професионален работник е 66,60 лв., средната месечна заплата на чиновниците – 2500 лв., а средната пенсия – 1400 лв.

вторник, 2 февруари 2016 г.

ЯНА ЯЗОВА - СЪДБА - ФБ - 03.02.2016.

И хукнах аз към теб в тъмите
да скрия празник в твоя праг...
Но в сънен креп мълчат вратите —
И всеки дом е саркофаг.
Яна Язова

Яна, чието истинско име е Люба Тодорова Ганчева, е една от най-интересните, вълнуващи и слабо изследвания писателки на миналия век.
Житейският й път започва в Лом, но истински известна става в столицата през 30-те години. Още с появата си се превръща в обект на клюки, догадки и критика – изведнъж всички говорят за младата студентка, едва навлязла в обществената вихрушка.
Повод за голям и обсъждан скандал е отношенията между Язова и с 33 години по-големият от нея професор Александър Балабанов.През 2009 година, Българска Национална Телевизия включи историята на тази двойка в категорията "Любовни истории" на шоуто "Българските събития на ХХ век".
Професорът е кумир на много студентки, но успява да го завладее най-силно момичето с големи бадемови очи, което попива с възхищение всяка негова дума по време на лекции. Първокурсничката по славянски филологии започва да сънува Балабанов и именно един неин сън я насърчава да се престраши да му занесе малка тетрадка с нейни стихотворения.
От този ден нататък професорът е плътно до новата надежда на българската литература – той я представя пред влиятелните хора в културния живот, измисля прякора й, препоръчва я в „Зора”, „Мир”, „Литературен глас” и чрез връзките си ускорява издаването на книгите на Язова. Връзката между двамата има много противници, много остри нападки и неприятни слухове се появяват за отрицателно време.
Професорът е женен, с две големи дъщери и добра репутация, докато не се разбира за увлечението му. Запазена е голяма част от кореспонденцията помежду им – повечето писма завършват с „Целувам всички сребърни звънци в гласа ти”. Двамата имат много скандали и раздели. През 1937 своенравната поетеса заминава тайно в Созопол при художника Марио Жеков. Професорът обладан от ревност наема лодка и сам гребе към любимата си, тръгвайки от Бургас.
По улиците негови познати подмятат, че поетесата е „единствената правописна грешка” на големия интелектуалец. Балабанов така и не се развежда, но за сметка на това успява да провали сватбата на възлюбената си с милионера Табаков, който е бил луд по нея.
От 1931 г. до смяната на властта през 1944 г. Яна Язова публикува три стихосбирки и два романа, които придобиват широка популярност. След 1944г. отказва да се присъедини към младите писатели, които пишат хвалебствени оди, посветени на народната власт. Именно резервираното й поведение към народните дела й коства забраната да публикува до края на живота си. Никой не знае с какво се занимава – има редица предположения, но истината остава забулена в мъгла. Пише романи, чието публикуване е отказано.
Животът й, протекъл в мистерия, съвсем логично завършва и при мистериозни, неясни обстоятелства - през лятото на 1974 година, тя е намерена в жилището си мъртва, а тялото й е почти разложено, погребана е набързо, а данните от аутопсията се пазят в тайна. След години част от патоанатомите, приели тялото на Яна Язова в моргата, разказват, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си.

_______

ЛЮБОВ ОТ ПЪРВАТА СТРОФА - ЯНА ЯЗОВА И АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ

"Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива"

  • 01.06.2015
  • от Стефани Калчева
От известно време ви разказваме велики истории за велики любови. Чувството е като да отвориш забравен стар албум със снимки – изведнъж прашните образи заживяват нов живот,  напомнят за едно безвъзвратно изгубено време, което обаче е оставило своя отпечатък. Само чака да бъде преоткрито.
Такава е историята на Яна Язова – най-мистериозната ни българска поетеса. Може би повечето от вас не са я чували, това е напълно обяснимо. Ще разберете защо в следващите редове.
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
Люба Тодорова Ганчева е родена в Лом на 23 май 1912 година в семейство на учители. От малка е заобиколена от книги, изкуство и дълги интелектуални разговори вечер. Още в детството си думите я омагьосват и привличат – роднините й са известни библиографи, етнографи и академици, които бележат пътя й още в невръстна възраст.
„И хукнах аз към теб в тъмите
да скрия празник в твоя праг...
Но в сънен креп мълчат вратите —
И всеки дом е саркофаг.“
На 18-годишна възраст една млада студентка в специалност „Славянска филология“ плахо се приближава към преподавателя си – известния учен и интелектуалец Александър Балабанов, когото всички уважат и познават. В ръцете си тя носи малка тетрадка, цялата изписана от-до със стихотворения. От този момент в българската литература се появява събитието Яна Язова, псевдоним, който Балабанов й измисля веднага и с който ще остане в историята. Оттук насетне всичко се случва бързо и името й започва да се предава от уста на уста. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация.
СКАНДАЛЪТ
Свързани от любов към поезията, не минава много време и стрелата на Купидон се прицелва безпощадно и в двамата. С 33 години разлика във възрастта скандалът е неизбежен. Академикът е женен с две дъщери, а репутацията му е срината от клюки и обвинения.

ПРЕСАТА Е ЖЕСТОКА, ЗАПОЧВАТ ДА СЕ ПОЯВЯВАТ ЗЛОСТНИ КАРИКАТУРИ, КОИТО ИЗОБРАЗЯВАТ ВИСОКАТА И СТРОЙНА ЯНА ЯЗОВА ДО НИСКИЯ, НАБИТ И ВЪЗРАСТЕН БАЛАБАНОВ. КАРИКАТУРИТЕ СА ПРИДРУЖЕНИ С ХАПЛИВИ ПОДМЯТАНИЯ И ОТКРОВЕНИ ОБИДИ.

„ЕДИНСТВЕНАТА ПРАВОПИСНА ГРЕШКА НА АЛЕКСАНДЪР БАЛАБАНОВ Е ЯНА ЯЗОВА“
Така започват да я наричат недоброжелателите й, които я обвиняват, че на гърба на академика е натрупала популярността си. Малцина са тези, които вярват и знаят, че тези двамата просто не могат да се отлепят един от друг. В книгата "Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов" има едно писмо на професора, в което той пише: "Любовта ни на теория е невъзможна, но в действителност е жива."
Но тук идва деликатният момент, в който Яна осъзнава, че винаги ще бъде любовницата, и съвсем естествено възроптава срещу това. Нейният меценат и любим  внася молба за развод в Светия синод, но съпругата му от немски произход – Лия, категорично отказва да му го даде.  В същото време той не може да понесе мисълта, че поетесата ще бъде с друг, и  затова съвсем умишлено осуетява сватбата й с милионера Джон Табаков,който бил лудо влюбен в нея. Двамата се запознават по време на следването й в Сорбоната и изживяват бурна, но кратка авантюра, която кара младия Табаков да й предложи в опит да я задържи. Но нейното сърце до края на живота й остава вярно единствено на Балабанов...
Година по-късно Яна е отчаяна от липсата на развитие с развода на мъжа, когото обича, затова заминава при художника Марио Жеков в Созопол, един от многото й ухажори. Повечето мъже, които са я срещали, в спомените си я описват като момичето с тъжни бадемови очи. Балабанов е искрено потресен от случващото се, не спира да й праща писмо след писмо, но на нито едно не получава отговор, във всяко едно от тях си личи нежността, която изпитва към нея: "Целувам всички сребърни звънци в гласа ти."

БЕЗСИЛЕН ОТ ПОЛОЖЕНИЕТО, ПОДКУПВА ЛОДКАРИ И НАЕМА ЛОДКА, С КОЯТО СОБСТВЕНОРЪЧНО ГРЕБЕ ДО СОЗОПОЛ.

И тази нейна връзка е провалена след дълги молитви и увещания. Ето защо няколко месеца по-късно тайно се омъжва за Христо Йорданов, швейцарски възпитаник и директор на Pадио „София“. След 16 години брак той умира и Яна Язова остава сама до собствената си трагична смърт.
МИСТЕРИОЗНИЯТ КРАЙ НА ЕДИН НАСИТЕН С ПЕРИПЕТИИ ЖИВОТ
Язова отказва да се присъедини към писателите, които след 1944 г. приемат социалистическия реализъм за свой художествен метод. През 1960 г. за пръв път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа „Левски“ на издателство „Народна култура“, но заради невписването й в политическия живот той е отхвърлен. Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – “Александър Македонски. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина и Турция. Книгата е завършена до края на 1944-а, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения, тя е напълно изолирана и отритната от обществото. Предишните й приятели я оставят, защото се опасяват, че ако името им се свързва с нейното, може да ги сполети сходна съдба. Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й, на ул. “Раковски” 161 (там днес има нейна плоча), измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно отровена преди това. Всичките й вещи са плячкосани – книги, ценни ръкописи, бижута, цял един живот е ограбен и продаден на търг. Литературният историк Петър Величков твърди, че от част от тях се възползва Николай Хайтов и издава нейни творби от негово име. Това засега не е доказано на 100%, както и виновникът за смъртта й.
Благодарение на Петър Величков биват издирени копия от непубликуваните й романи и те излизат в няколко последователни години. През 1996 г. излиза от печат книгата “Мойра”, съдържаща част от писмата между писателката и проф. Александър Балабанов.
“Пробих си път с желязна броня. Направиха ми я от калено желязо тия, които ме въведоха в тоя литературен свят, защото от постоянен опит знаеха какъв град от недоброжелателство и злоба, и интриги се изсипват върху новодошлия...” (Из единственото интервю с Яна Язова преди 1944 г., в. “Литературен глас”)