вторник, 30 септември 2014 г.

МОРСКО СПАСЯВАНЕ . . .

24.01.2010 13:49 - MARINE SALVAGE-CITIZEN PRESENCE-NOTHING PERSONALLY, private research, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
автор: godlieb категория: Политика   
прочетен: 540 коментари: 1 гласове: 
0

последна промяна: 24.01.2010 14:12



© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
МОРСКО СПАСЯВАНЕ –
ГРАЖДАНСКО ПРИСЪСТВИЕ – НИЩО ЛИЧНО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
            АКО ПЕРИФРАЗИРАМЕ един стар анекдот би могло да се каже, че ако някога Черно Море покриваше грешките на капитаните – днес грешките на капитаните покриват не само цялото Черно Море, не само цяла Варна, но и цялата древна Мати БОЛГАРИЯ. С това искам да напомня четливата – особено болезнена за гражданството на страната истина: 
ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ
В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ, -
Е НЕОБХОДИМА СПЕШНА ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ. 
            Трагичните събития на корабоплаването край Българските Брегове в последно време напомнят, за удивително официализирано безхаберие на управленския апарат по ресора на Морето. За кратък период от време в региона на Черно Море и Азов погинаха кораби на български корабособственици под фиктивен флаг. Така майсторски потопени, че свидетели почти не остават. Твърде напомняйки случаят с м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-Пирея, (01.03.1980.!), който при сходни метеорологически условия, подавайки дистрес сигнал пред Българските Брегове на 500 килохерца за 50 секунди - внезапно изчезва на Българо-Румънската Морска Гранична Полоса, едва на няколко кабелта от Рейд Констанца, където по-късно е водолазно идентифициран и заснет. Доколко тези катастрофи са резултат на лош капитанлък, лошо време, лошо предсказани метеорологически условия, един сухопътен лаик трудно би могъл да каже. Но, стилът и методът са подходящи за гражданско разследване:
-         Лошо време;
-         Лошо техническо състояние на кораба;
-         Съмнително обучена команда;
-         Товар – най-често желязо;
-         Късане на корпуса през огледалото.
            Необходимо е да бъде отбелязано, че отзвукът за всички подобни случаи всред гражданското общество е изключително слаб. Изключая случаят “Хера”, също много умело туширан от медиите. Където теоритически цензура няма, но практически се прекалява на тема “мокри фланелки”. Гражданското общество на Република БЪЛГАРИЯ, очевидно е прекалено толерантно. В перманентна икономическа криза от 1878., а под петата на политически индивидуализъм от 1934. насам, то избягва дори да шукне. Гражданството на Мати БОЛГАРИЯ може да броди покрай брега на Черно Море, но независимо от хал и занаят – няма как да не е с поглед морето.
            НЕКА напомня няколко особени случаи на корабни крушения, с конкретна историческа стойност. Освен ако, не става дума за НЕКОНВЕНЦИОНАЛЕН ДЪМПИНГ В АРЕАЛА НА ЧЕРНО МОРЕ – В ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. 
            01.03.1980., м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-.Пирея, 24 500 т. Дедуейд, товар – 22 000 тона желязо на блокове, (Iron Pigs!), дестинация Порт Виктория, Бразилия – Констанца, Румъния. Вълнение 3-5 бала; Вятър – 5-6 бала; Видимост намалена; Дистрес-сигнал 22:00 на 500 кхц; за 50 секунди. Прехванат на остров Лемнос. Пропуснат от БМФ-Радиостанции Бургас и Варна. Спасител “Нептун”-Варна – отива до румънската граница, не открива нищо, и се прибира обратно. Самолетен оглед на следващия ден – заедно с корабособственик и Горан Руделиус – застрахователен агент от “SWEDISH CLUB” – Stockholm,Sweden. Екипаж – 32..Спасени – няма. Замърсяване – незначително по Българските Брегове. До няколко дни застрахователя открива кораба в Румънски Води, с помощта на вертолет на Румънските ВМС.  Бива заснет подводен филм. Документирано – скъсване през огледалото. За характера на товара не се знае нищо. Едно желязно прасе би могло да съдържа всичко.
            18.05.1988., м/к “ПЕТЕРСБЕРГ”, Германия, кораб река-море, официализиран товар 1176 нефтоводни смеси за дъмпинг в  Измит, Турция. Предполага се, че товари и смеси депонирани спекулативно на Порт Сулина от фирма “Кимика” - Лихтенщайн. Корабът навлиза в Черно Море, с дестинация Турция. Под натиск на природозащитни организации Европейската преса вдига шум. Доказвайки, че корабът носи на борд инсинерирани отпадъци от лаборатории в АВСТРИЯ, разработващи препарати за борба със СПИН. Корабът изкарва пред Измит 45 дни. Турските брегови власти засичат ниво на радиоактивност – над 140 Бекерела. Капитан Гюнтер ГРОШИЯН вдига котва и отплува обратно за АВСТРИЯ, от където е тръгнал. Корабът бива инспектиран от руски ВМС. Обратен достъп до Дунав му е отказан. Отново съ връща пред Босфора. Контейнерите на борда отново биват подложени на експертизи. Налице е договореност на министерско равнище между АВСТРИЯ и ТУРЦИЯ контейнерите да бъдат разтоварени именно в Измит. Те съдържат поразена почва и късове строителни конструкции “обезаразени” с ксилен и бензин. “ШПИГЕЛ” оповестява, че това са отпадъци от старите хранилища на старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”, банкрутирала компания, закупена от “ИМУНО” - Швейцария. Независимо от министерските договорености турските власти не допускат разтоварване. На 12 мили от Измит, капитан ГРОШИЯН изхвърля контейнерите-варели в морето, и поема обратно към Дунав. Морето изхвърля контейнерите на брега. Корабът изчезва безследно в Черно Море. Точно по същото това време главният юрист на КОПС при МС, днес МОСВ, бе ощастливен с чудесен брак с функционерка на Червен Кръст, Женева. Твърди се, че останалите десетина хиляди тона отпадъци от старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”, все още са в АВСТРИЯ. Но, аз съм сигурен – те са в ЧЕРНО МОРЕ.
            В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ шабленски рибари засичат кораб под латвийски флаг “ХАЛТЕРМАА”, също на границата на българо-румънските териториални води. Без да подаде дистрес-сигнал, без да спусне спасителна лодка, без да има спасяващи се, корабът за минути потъва. 
            БЕЗИЗХОДИЦАТА С НЕПРЕРАБОТВАЕМИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ, в световен мащаб, отдавна е критична. Крупните концерни се справят на черно. Депонирането в специалните депа е лимитирано и скъпо. Драбните производители се договарят с органите по надзора, и как да е – карат. Редовият гражданин често не подозира, на какъв импакт е подложен. А освен това, не би могъл да стори нищо. 
            СЛУЧАИТЕ “ХЕРА” И “ТОЛСТОЙ” твърде напомнят подобен сценарий, в разрез със знаменитата Лондонска конвенция-1972., забраняваща дъмпинг в ЧЕРНО МОРЕ и БАЛТИЙСКО морета. И, ще останем под съмнение за дъмпинг на отпадъчни технологични продукти, в регижна на ЧЕРНО МОРЕ.
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни, (02-03.10.2008.!), МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на значителен брой откровени труженици на морската спасителна дейност и опазване на морската околна среда от замърсяване и дъмпинг. Зад безбройните “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, свикан за да прикрие нечие височайше безхаберие, отзвучаваше от АЗОВ до БОСФОРА чак, НЕМОЩНОТО АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ. Политическите джунгурбаши за властване на всяко едно управленско равнище, драматично рефлектират тежко върху ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА НА МОРЕ И ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА. Българските ВМС, БМФ и всичко останало на вода – топтан с нарастващият яхтен трафик, са довели странна трагикомична безпомощност. Налице са информационно-технологически структури, които не действат системно, и си сътрудничат съвсем рядко и доказано ефективно. Властта е оптимален продукт за консумация на бенефиции. Но, едва ли за подигравка със задълженията по обезпечаване СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ, и още по-точно в БРЕГОВИТЕ ВОДИ и ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА на Република БЪЛГАРИЯ. Резултатите говорят сами за себе си. Всякакви упреци чрез думи са безсмислени и безплодни. Необходимо е ново креативно мислене, системен подход и системно решение на огромен брой пропуски. Република БЪЛГАРИЯ, в лицето на нейната морска администрация, носи сериозна международна конвенционална отговорност. В този смисъл дейността на ТВОРЧЕСКАТА ГРУПА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ НИКИФОР ГЕРЧЕВ заслужава внимание и подкрепа във всяко едно отношение. 
            В ПРЕКАЛЕНО КРАТЪК ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ, в обхвата на Морската Администрация на Република България, погинаха значителен брой моторни кораби. Спасени бяха – незначителен брой моряци. Замърсяванията – бяха, продължават, и ще продължават. Причината едва ли следва да се търси единствено в техническото състояние на корабите и подготовката на екипажите? Отговорът е поливалентен. Професионално подкупничество и Свръхмногознайничество. Нелоялна Конкурентност и отсъствие на Компетентност. Игнорирано Ноу-Хау, и заедно с това опитът на Бащите на Морското Спасяване у нас. При това завинаги. Непрестранно преструктуриращи се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ. Псевдототалитарен метод да избягване на отговорност, чрез прехвърляне на отговорността за бедствията върху колектива – респективно върху екипа. Вербалното ноу-хау е запратено в небитието. Загърбване на спасително-превантивната проблематика. Игнориране на традиционната моряшка родова приемственост, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Успехът на работите, в условия на аварийно спасяване и предпазване на морето от замърсяване, зависят именно от опитът на море. И, от нищо друго. 
            ДОСЕЖНО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, няма как да не сме критични. Това е съществено безусловно за всички обитаващи тези брегове, а и за онези които живеят по на юг. Можеби именно поради това отдавна е налице т.н. регионален “СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ”, подписан на 31.10.1996., в Истанбул, Република ТУРЦИЯ, от министрите на околната среда на Република БЪЛГАРИЯ, Република ГРУЗИЯ, Република РУМЪНИЯ, Руската Федерация, Република ТУРЦИЯ, Република УКРАЙНА, който би могъл да ни подскаже доста. А именно: шест причерноморски страни се договарят да свършат нещо така, че да не вършат нищо. Подир неговото подписване, не е известна нито една стъпка за нещо съществено в тази насока. Доколко вършат работа конвенционалните договорености в регион ЧЕРНО МОРЕ, рядко ще се намери изследовател да отговори. Гражданството не чете специализирани бюлетини. 
                  Тук изникват ред съществени граждански въпроси:
  •     Функционира ли т.н. ИСТАНБУЛСКА КОМИСИЯ; следваща принципите на т.н. Конвенция БУКУРЕЩ-1997.; и нейните групи за надзор по този можеби перфектен РЕГИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН?
  • Какви са резултатите?
  • До къде е стигнала т.н. “широка кооперативност”?
  • Колко пъти е редуцирано комплексното замърсяване на ЧЕРНО МОРЕ, в съгласие с Глава Трета от въпросната Конвенция, от 31.10.1996. нанасам?
  • Как и доколко се прилагат клаузите на MARPOL 1973/78. в региона на ЧЕРНО МОРЕ, и препоръките за т.н. “СПЕЦИАЛНИ ЗОНИ” от 2002.?
  • Какви мерки са взети за предотвратяване дъмпиговане в региона на ЧЕРНО МОРЕ?  Последните корабни аварии твърде много ухаят на незаконно дъмпинговане,            регулирано от т.н. ЛОНДОНСКА КОНВЕНЦИЯ-1972., (В настоящият ПЛАН под чл. 42, 43, 44, 45.!) ПЛАНЪТ предвижда “Включване на гражданството при вземане на работни решения” (Чл. 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 79, 80.!
  • Доколко това се допуска?
Би могло да се запитаме, прекалено голям брой експерти не се ли увличат прекалено много в безсмислено рестриктиране на от векове ХОМЕОСТАТИЧНАТА МАТЕРИЯ НА БЕЗОПАСНОТО КОРАБОПЛАВАНЕ? Конвенциите от ден в ден стават все повече, а катастрофите и замърсяванията не намаляват.
               СТАВА ДУМА – КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
THE END
2008-2010


петък, 26 септември 2014 г.

ДАВАШ ЛИ ДАВАШ . . .

07.01.2010 16:44 - THE BALKANDJY YOVO'S SINDROME, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
автор: godlieb категория: Политика   
прочетен: 229 коментари: 0 гласове: 
1

последна промяна: 08.01.2010 17:12

(C) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СИНДРОМЪТ “ДАВАШ ЛИ ДАВАШ БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
от 
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ 
Academician IBLEA-1988

СЪВСЕМ НЕОТДАВНА, (27. Май 2008.!), станаха 100 дни държавна власт на едностранно самопровъзгласилата се Република КОСОВО. Пореден мъчителен експеримент върху здравата гърбина на Балканите. Където народите, опитвайки да се понасят без да търсят един-другиму кусури, не престават да се стрелят. Древно барутхане, където все ще се намери, някой да заиграе езици и религия, национализъм и фундаментализъм, че да рушне фитила на вековни междуособици. 
И, само гле'й к'о става ... 
Преди да потегли, за да предаде урок по войнско изкуство на Всеросийския Самодържец Цар Александър, (1812.!), император Наполеон БОНАПАРТ успява да разбие Европа на безброй жалки княжества. Което се оказва пагубно. Подир по-малко от десетилетие Русия се намесва. За да има Любава Сърбия (1815-1817.!), и Свободна Елада (1821-1829.!), под изненадания поглед на Австро-Унгария.
СТРАТЕГИЧЕСКА ЯЗВА НА БАЛКАНИТЕ, (Заедно с Кърджали и Силистра!), сръбско-българо-албанско-македоно-гръцката област КОСОВО И МЕТОХИЯ, от древни времена е гореща верска точка. Тук индустрия не съществува, но природните богатства са интензивно разработвани. Между 1445 и 1912., КОСОВО И МЕТОХИЯ пъшка под отоманска управия. Прекалено мъгляво представяното за “българско” възстание на католика от Скопие Петър БОГДАН, (Финансирано от Папизма!), трае по време на войната на Австрия с Турция.(1683-1699.!). Войводата води под 6000 чисти албанци, много от които все още католици и православни. През 1690. сръбският патриарх със седалище в Печ Арсений Трети, очевидно по внушение на Ватикана, извежда от Косово над 37 000 православни семейства в посока Сърбия.
ПРОЛЕТАРСКИЯТ НАРОДЕН ВОЖД, съмнителният професионален парижки фотограф Йосип Броз ТИТО, се вижда в чудо, и подписва странен стратегически документ с външния министър на Турция, (1953.!), Мехмед Фуад КЮПРЮЛЮ, даващ право на косоварските албанци да се обявяват за турци, и да емигрират в Турция. Отразило се незабавно върху югославско-българските отношения. Интеграцията между двете страни бе гневно отречена от Москва, а дипломатическите отношения замразени до ниво на представителство за надзор над драсналите от България, през Сърбия за Италия. В резултат на това договаряне, (Натиск на ГФР!), масова емиграция в посока Турция не се получава, (Независимо от европейските свои претенции, Република Турция е изоставаща по линия на Глобализъм 3.1 страна!), но “нацията” набъбва. (Ходжите знаят своето!) Към 1960. тестото шупва насъвсем. Става толкова напечено, че вътрешният министър Александър РАНКОВИЧ бива елиминиран, като потенциален кандидат за вожд на пъстрата нация на СФРЮ. Йосип Броз ТИТО, някога окупирал почти цяла Албания (1945.!), със своите възстанически армии, (Да живее международната работническа солидарност!), и изтеглил се под натиск на Съюзниците, преминава към тактика на няколкократна промяна вътрешнополитическия статус на КОСОВО И МЕТОХИЯ. През 1986., Сръбската Патриаршия публикува обширен документ заклеймяващ геноцида над сръбското малцинство в пределите на КОСОВО И МЕТОХИЯ. Почуквайки с пръст върху аналите на историята на Балканите, СРЪБСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ излиза със специален меморандум. Това не възпрепятства започналите през 1980. междуетнически сблъсъци да ескалират в гражданска война. Довела до начало на поголовен разпада на тази прекалено устойчива социалистическа конгрегация. Успяла първа в света да тръшне на земята един от прелетялите океана “невидими” Стелт.
ПОД УДАРИТЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ UNO-1244., в Косово и Метохия (1999.!) биват въведени международни сили, в т.ч. български. Добре соусиран от международни интереси, походът за албанско – именно! - самоопределение продължава. За да постигне настоящето международно признание на суверенитет, което народът (75% под 30 години!) е време съвсем да усети. На 15.06.2008., бива приета новата Конституция на Косово. За нейния текст, (Несъмнено редактиран във Вашингтон!), се знае пределно малко, а какво става понастоящем там - медиите предвидливо премълчават. Независимо от двата разкрача които ни делят.  При 11 000 квадратни километра площ и 2 200 000 жители, КОСОВО И МЕТОХИЯ търгува предимно с Македония, Сърбия и Германия, и доста по-малко с Турция и Китай. В планините се добива доста сребро, калай, никел и магнезий, а навярно и уран. Наличието на боксит предполага бъдещ завод за алуминий. Ийхалето, завършило средните технически училища на Тито, разчита предимно на внос на стари леки коли, тяхното конвертиране в резервни части, и обгрижване за износ – в България, Албания и Гърция. Независимо от тоталната безработица, феноменът на строеж на разкошни резиденции се разширява, което не би могло да бъде обяснено с отпадане на “комунистическите” ограничения на Тито и Милошевич. В СФНРЮ с това не се прекаляваше. Всеки, който не бе криминално проявен, бе свободен в придвижване в страната, Европа и света.
ПРЕДИ ВЕКОВЕ, един местен борец за права и свободи, някой си МАРКО МЪРНЯВЧЕВИЧ, възпят от народа като МАРКО КРАЛЕВИЧИ, (1366.!), крал на Прилепското Кралство и – от немай-къде васал на султана подир покоряването му, славно загива на бойното поле при Ровине (Косово поле-17.05.1395.!). Би могло да се предполага защо, как, и от кого. Днес неговото име е проблем на спекула – бил се на страната на султана. Не се изтъква срещу кого. За народите на Балканите МАРКО КРАЛЕВИЧИ е последният владетел опитал да докаже, че тази буферна балканска земя, КОСОВО И МЕТОХИЯ е докрай славянска. (И, песни се пеят!) Би ли могъл да предполага, че по чукарите които защищава, ще бъдат разположени ядрените сметища на бивша Югославия, готови да омърсят цяла Европа. Как биха били управлявани понастоящем? Какво предстои?
ЗА МАТУШКА РУС БАЛКАНИТЕ, като геостратегическа зона в нейната регулативна имперска мечта по Константинопол, все повече си позволяват да излизат извън православен контрол. (Почти век религията бе подменена, с хитричко скроен инструментариум за промиване на мозъци, чрез изучаване плоскостните трудове на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Тито-Димитров! Че, и на смръдливия бухаринец с една обувка Никита Сергеевич Хрушчов!) Подкрепяйки Сърбия, тя не престава зорко да наблюдава КОСОВО И МЕТОХИЯ. Където предлага хуманитарна помощ за въстановяване на осквернените православни храмове. Което, няма как да не стане. Имперска Русия е прочута с дарителството на фундаментални столични храмове и свободни университети. Няма как да не се възхитим. Жалко, че позабравихме да говорим руски. Съвсем скоро – ще ни потрябва. С тази разлика, че понятия като “братство, равенство и свобода”, са подменени от “екип, собственик и глобализъм”. В това отношение Рашко-Призренския митрополит Артемий хитричко намига Патриарху Всерусийскиому по Божие Велению, призовавайки, колкото може повече “православни поклонници” да посетят, видят и почувстват едва пръкналата “демокрация” на глобализма.   Имайки своите горчиви миноритарни проблеми, Русия официално не е стъпвала в КОСОВО И МЕТОХИЯ от пет години насам. (Освен ООН, там е НАТО!) Това не пречи да отчете и оповести, че остатъчните православни сърби на практика са лишени от граждански права. (“Росийская газета”, Юний-2008.!) Който не желае да възприеме новата власт – остава без паспорт – един Господин Никой. Налице е синдромът “ДАВАШ ЛИ ДАВАШ БАЛКАНДЖИ ЙОВО”, зокато залогът е самоубийствен. В това отношение опитът на Република БЪЛГАРИЯ, в раздаване на средни и висши административни постове по верски признак е показателен, (Корени в тоталитаризма!) ,макар да не е препоръчителен. Подир Афганистан и Тайван, Република България бе една от първите, която призна и установи дипломатически отношения с новосъздадената пазителка на задокеански интереси. Без да буди възхита, това признание напомня, че предстои хищно преразграбване на КОСОВО И МЕТОХИЯ под инвестиционен формат. Провинция на Европа, в която битува сериозен процент православни българи. Забравени от прекалено предпазливата – по-скоро немарлива и некреативна, национална българска политическа машина. (През Втората Световна Война там е минавала границата Кралство Италия - Царство България!) Можеби, защото нищо не искат, а знаят да оцеляват през вековете разчитайки на самите себе си. Държейки се здраво за своята си собствена земя.
THE END!
06/21/0809:21:45 AM
06/21/0810:07:46 AM

ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ

29.12.2009 09:47 - MENTIONING THE MARINE POET, sketch, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
автор: godlieb категория: Поезия   
прочетен: 296 коментари: 0 гласове: 
1

последна промяна: 09.12.2012 09:19



(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ
от

Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ


       За Колю СЕВОВ е писано неведнъж, и все по-рядко. И, не поради наличие на новоталанти - напротив. Поради онова особено качество на българина да загърбва постигнатото, като пренебрегва себе си, че  да даде път на вносното. По сметка на фалшиви богове. Феноменален национален фетишизъм дал фатално отражение чак върху изповядването на нашата собствена религия -Православието.
       Моряк по същността на своята душа, Поетът избягваше да я раздава по моряшки. Този съвършен поставанградист, почитател на френската поетическа школа, посветил себе и своето творчество наград Варна и Морето, успя да познае признание и чест приживе, но на дребно. Дотолкова доколкото това е дозволено в общество, където успяват и властват случайници от недалечно село. Неговият обществен принос все още е валиден и очеваден. “Домът на Писателя” на ул. “Крали Марко” № 11, Варна; построен по негово хрумване, инициатива и настояване; приюти за дълги годиниДружеството на СБП-Варна, за да попадне под контрол наСдружението на варненските писатели, та да битуват в него съмнителни "църкви" и кръчмари. 

       Но да. Поетът обитаваше планините на Орфей далеч преди да стане ясно, че са под финансова запрета.

        Но да. Поетът издаде своите първи поетични книги (“Котвите се вдигат”-1961., “Моряшки възел”-1964.!), в Стара Варна преди да установи, че останалите трябва да обнародва в столицата. В този крайно меркантилен град, ежедневното потъпкване на права и свободи, е превърнато в изкуство.

              Но да. Поетът създаде “ТЕАТЪР НА ПОЕЗИЯТА” в Стара Варна, за да доведе световни имена да четат стихове под старото варненско небе, които да докажат, че за Поезията граници не съществуват. А това, толкоз лесно се забравя. Театър, който си отиде заедно с него. Дали някога някой би го съживил? Младежта, тази крехка опора на всяка нация, няма как да не запита - кой, как, защо и - докога? Кое прави - отново и отново, цяла една нация - да започва всичко отначало? За да бъде отговорено на този насъщен исконен въпрос - трябва отново някой да напомни - "ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМИШ, ДА СЕ НАРЕЧЕШ БÒЛГАРИН?" Останалото би добавило Бъдещето.
          Нека припомним някой от неговите поеми.

IN MEMORIAM
КОЛЮ СЕВОВ 1933 - 1992

  • Обърнат съм с лице към теб, море.
Зовеш ми сетивата с непозната власт:
Не може никой в този миг да спре
Магията на тъмната ти страст.

Същински лък е твоят хоризонт –
В очакване на яростния вятър –
От дълбините да изтръгне стон
И към брега вълните да замята.

© 1976 – Колю СЕВОВ
  • РАЖДАТ МЕ ВОДА И ВЪЗДУХ ВСЕКИ ЧАС –
СКИТАМ ПО ГОРИ И БРЕГОВЕ СЪС ОСТЪР ГЛАС,
ВИКАТ МЕ В ЗНОЙ, ПРОКЛИНАТ МЕ В СТУД,
ОБЛАЦИ И ЗНАМЕНА РАЗВЯВАМ КАТО ЛУД …

АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ – ПОЛЕГНАЛ В ПРОЦЕПИТЕ ТЕСНИ.
ХОРАТА ВЪЗПЯВАТ СЕЗОНИТЕ МИ С ПЕСНИ –
ПОМНЯТ МЕ С ЛЕГЕНДИ – И ЛЕГЕНДИ НОВИ РАЖДАМ,
И НИКОГА НЕ УТОЛЯВАМ, А РАЗПАЛВАМ ЖАЖДА.

© 1989 – Колю СЕВОВ
Из “Непредвидено Време”, БП-1989, София
КАПРИЗЕН СЕЗОН
На Драга 
  • Като загадъчно море приемам тайнствената плът
и моля  вятъра да не изгубя моя път:
да бъда птица и въздишка над игривите вълни
и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.

Каприза на сезоните се мъча днес да разбера –
далече от преструвките в житейската игра.
В прозрачното море пътувам нощем с моята душа
без чувството, че съм опитвал образа му да руша.

От гневното небе барабани внезапен дъжд:
разбирам крехката съдба на всеки мъж …
Но и на Бога ще му кажа; сътворена е жената,
за да я има като чудо в космоса на чудесата!

КЪМ ПОЕЗИЯТА

  • Между изречените думи те очаквам. Разгръщам нощите и тъмната трева …
    Слизам чак до корените на деня.

    Викам сънища и спомени.
    Дали под изгрева или под залеза
     ще те сътворя – и до днес не знам.
    Къде, кога – няма значение.

    По-важно е, че съществуваш …
По-важно е, че те търся,
че няма с теб да се разминем,

вървиш пред моята света Неделя, п
одобно богомолка,

целуваш мъжката ръка,
привикнала с тежестта на чука,

събираш разпиляното жито по стърнищата на живота,

забиваш млечните си зъби в тъмния кръг на молещата гръд,

ревнуваш ме от устните на вятъра …

И точно, когато те докосвам с жуженето на пладнето,
в суматохата на залеза,
в настървението на нощта –

ти пробиваш празното пространство,

така стремително и невероятно го пробиваш,

че забравям да те уловя за гривата.
И по-добре.
Обяздена, ти губиш красотата си.
N.B.: ALL PUBLISHED WORKS ARE KOLYU SEVOV'S FAMILY HERITAGE.
THE END
29.12.2009/09:40AM
.

ВСЕКИ ЕДИН С ДОБРА ВОЛЯ

19.12.2009 13:32 - MISSION "KATUL-THOMPSON", by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
автор: godlieb категория: Политика   
прочетен: 1512 коментари: 0 гласове: 
0

последна промяна: 18.07.2013 19:51


Всеки един с добра воля или Мисия "Катул - Томпсън"
 
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY

ВСЕКИ ЕДИН С ДОБРА ВОЛЯ
ИЛИ
МИСИЯ КАТУЛ - ТОМПСЪН


от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 
 


 
В НОВАТА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ; безгрижно игнорирана, зле документирана, безсъвестно поразена; проблемите на Балканските Народи са преплетени несравнимо плътно. (Където да разлистиш, надничат окървавени образи от кривополитизирано огледало!) Неразделна част от многомерното пространство на етернала, предоставило безброй съдбовни жертви. Които при други исторически обстоятелства биха били всичко онова, с което всеки свят с право - се гордее. Особено показателен е случаят, със загадъчното  спешно ликвидиране остатъка от парашутиралата в средата на 1944 г, съюзническа разузнавателна мисия на Майор ДЕЙВИС. Оглавена, незабавно подир неговата героическа смърт от следващият по чин - Капитан Уйлям Френк ТОМПСЪН. Така добре уредил нещата, че минути преди разстрела, когато го питат - какъв си, той отговаря: "Великобритански комунист!" Всичко това се случва във винаги спорните за ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ – ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ НА СЪРБИЯ. Където нелегално властват и се борят,  с немско-българската окупация,  множество съпротивителни сили. Прокомунистическите формации на парижкия хърватски фотограф Йосип Броз ТИТО; четническите партизанстващи отряди на непредалия се на немските окупатори кралски Генерал Дража МИХАЙЛОВИЧ; наказателните отряди на сръбското колаборационистко правителство на Генерал Милан НЕДИЧ.

НАВЛИЗАНЕТО НА РЕДОВДНИ РУСКИ ВОЙСКИ в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ на 07.09.1977 г, на път за БЕРЛИН, отправя сериозно предизвикателство към вътрешните партизански сили на НОВА, доколкото такава съществува. (Българинът харесва на гол тумбак - да фантазира мощ и просперитет!) В този окупационно-отстъпленски хаос, германците обръщат планинските батареи срещу своите неотдавнашни съюзници - българската редовна армия. (Оп. Свод. Главна квартира на Вермахта-11.09.1944.!) Началото и краят на революционните репортерски опити на учения-социолог Иван Минков ХАДЖИЙСКИ приключват подозрително подобно , при подозрително близки условия, на подозрително близки места. Около трагичната гибел и на Уйлям Франк ТОМПСЪН, и тази на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, дриблира и витае и понастоящем, странното нелегално име на анатизиран сръбски партизанстващ. Наивно интервюиран от доброволецът ХАДЖИЙСКИ, в първите дни на навлизане на Първа Българска Армия в Сърбия (Работническо Дело/1944.!). Прословутият титов партизански полковник Живоя НИКОЛИЧ – БЪРКО, лесно ще да е боравил с пистолет. Дали социологът-правист в ролята на репортер, Иван ХАДЖИЙСКИ - интервюирал БЪРКО, не се е интересувал прекалено много от съдбата на Майор Френк ТОМПСЪН? Чудато партизанско име неизменно израстващо всеки път, стане ли дума за изцяло незаконния разстрел на остатъка от снабдителната мисия на Полковник ДЕЙВИС, оглавена от Майор Уйлям Френк ТОМСЪН – до нейният съдбовен и трагичен край. Гибел показателна и неясна. Свързвана с неговото прекалено смело навлизане в БЪЛГАРИЯ.

ЕДВА СКОЧИЛ С ПАРАШУТ, с два пистолета в ръка, Майор ТОМПСЪН дири популярният всред народа СЛАВЧО – и никой друг. Към какво и кого именно е бил поток и свръзка покойният Високоуважаван Генерал-Дисидент Славчо ТРЪНСКИ? Дали не към БЪЛГАРСКИЯТ КРАЛСКИ ДВОР, по това време нещастно обезглавен? Налице е остатъчна черно-бяла фотография, която не би могла да бъде друга – освен контраразузнавателна. Така потайно-професионален е нейният ракурс – из под храстлаците крайпътни. Начело на партизанска колона – мустакат партизански командир - СЛАВЧО ИЛИ БЪРКО - ВСЕ ЕДНО. В колоната – на лично място - стройната фигура на чужденец в униформен брич. Наперена стойка на интелектуален странник, едва ли подходяща за шумави балкани и баири. Война е. Не бива да се счита, че всред мижавите партизански отряди, съставени от хора прекрачили закон едва ли само по политически причини,  не е бъкало от полицейски и военни информатори. (За традиционното селяндурско предателство – не става дума – то върви на кушия!) Полиция и контраразузнаване пипат дотолкова здраво, че при навлизане на съветските войски в страната, “НАРОДНА СЪПРОТИВА” на практика не съществува. И, за да бъде подпомогната пропагандата на МОСКВА, една седмица преди навлизане на ТРЕТИ УКРАИНСКИ ФРОНТ, от кафенета, и мази, и тавани биват събрани всички черноборсаджии-хъшлаци, мераклии -  за "ЕДНА ХУБАВА НАРОДНА ВЛАСТ". Легендарният политически полицай Гешев, по същество английски полицай-школник, прочут със способността си да се преобразява и явява там – където никой не го очаква; оцелял така сполучливо, че дори днес никой не вярва жив ли е - мъртъв ли е - и къде е; успява и прониква така надълбоко в партизанските землянки чрез подставени лица, че не проблем - и това се върши методично - да бъдат ликвидирани анемичните огнища на народно недоволство и на плам. По-късно, успели и заели възлови постове във Висшата Партийна Администрация. В особено критични райони, където бунт наистина се пени, все по-често изниква анонимен търговец на зърно, по линия на "ХРАНОИЗНОС" - държавна фирма за търговия със зърнени култури,  легитимиращ се пред кметските наместници -  като човек на Военното Разузнаване, с новичък мотоциклет "РОМЕЛ" с кош - в съпровод на тежко въоръжен “приятел”. После, идват камионите с войска и джандармерия. И, става тя - каквато става.

ЗА МАЙОР УЙЛЯМ ФРАНК ТОМСЪН, и днес, се знае сравнително малко. Поради две основни причини:
а) Майор ТОМПСЪН е висш кадрови военен разузнавач, специално подготвен за работа на БАЛКАНИТЕ, на разположение на Обединеното командване на СЪЮЗНИЦИТЕ в КАЙРО;
б) Безусловно всички досегашни нашенски изследвания задължително следват партийната кауза за автопровал на Майор ТОМПСЪН, чист от всякакви предателски помисли. 

Очевидно загадката се крие много по-дълбоко. Залавянето на групата на Майор ТОМПСЪН, бива предхождано освен от контролна среща с бъдещия Генерал Славчо ТРЪНСКИ, но и, от контролна среща с прословутия сръбски Полковник БЪРКО. И, за последно, със „загадъчна цивилна столична личност“, която докато си пие кафето в селската кръчма, разпорежда да го преведат пред прозорците, та да се увери, че това е „именно той“ - агентът на Великобритания. Следва кимване с глава, и „незабавното унищожаване“ на майора. Акт не толкова в интерес на ЦАРСТВОТО, колкото в интерес на предстоящата съветска окупация. Майор ТОМСЪН е на редовна военна служба. Би следвало да бъде интерниран. Както това се случва с парашутиралите пилоти на свалените щатски летящи крепости над София. Налице е преднамерено нарушение на международните военно-пленнически регулации. Които, що се отнася до гражданите на ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, спазва дори воюващият ХИТЛЕР.

ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, в лицето на авторитарния ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ, не допусна да пукне пушка срещу СССР, докато ПВО на опустошена София, със своите девет месершмита, успя и свали значителен брой тежки съюзнически самолети - преобладаващи - конструкция на поамериканчения Асен ДЖОРДАНОВ. Чиито парашутирали екипажи биват интернирани  - и оцеляват, при сносни условия недалеч от Шумен. Ето защо, разстрелът на остатъкът отМИСИЯТА ДЕЙВИС, изглежда прекалено целеви, жесток и странен. Ужасяващо подобие на изпреварил нещата "НАРОДЕН СЪД". Няма как Майор Уйлям Френк ТОМСЪН, да не е унищожен от партизанстващи сръбско-български банди. В интерес на Бъдещето, вината за това нагло нарушение на международни конвенции, бива прехвърлена върху действащите в района жандармерия и военни части. Чийто щаб не може да не е бил наясно, че подобни пленници са под закрила на МЕЖДУНАРОДНИЯТ ЧЕРВЕН КРЪСТ. Но на Война – като на Война. Предстои Трети Украински Фронт да навлезе на Балканите, че да прегази България и Сърбия, (07.09.1944.!)., преди да навлезе в Албания. Независимо, че РАЗУЗНАВАТЕЛЕН КОРПУС НА ПЕХОТАТА НА САЩ вече е вдигнал антени на ЧАМКОРИЯ (04.09.1944.!), нещата в БЪЛГАРИЯ остават нестабилни, и на самотек. Всъщност, единствено снабдяване с оръжие и боеприпаси ли е предназначението на МИСИЯТА ДЕЙВИС? Нейното проникване, в особено опасната територия на все още окупираното от германци ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, няма как да не е свързано с извеждане на ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО от територията на страната. (Широко консумиран слух в общественото пространство - по онова време!) Мисията идва от КАЙРО. В КАЙРО - подир година - бива приютено ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО след контролиран референдум, за неговото прогонване от страната (1945.!).

КАПИТАН УЙЛЯМ ФРАНК ТОМСЪН, не случайно попада в България. Неговите лични научни интереси са славянски езици, и история на тяхните народи.  Фамилията ТОМСЪН се мярва на БАЛКАНИТЕ по време на БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ - един странен методистки протестантски мисионер назнайва прекалено добре езиците на ИМПЕРИЯТА НА ПАДИШАХА. Неговият син, баща на Уйлям Френк ТОМПСЪН, Професор Едуърд ТОМПСЪН, е бивш капитан от британската армия в колониална Индия; един от малцината русисти на ОКСФОРД; преподава литература и история на хинду и бенгали. Доколко младият Уйлям Франк ТОМПСЪН е бил редовен член на Комунистическата Партия на Великобритания – АКП, изисква значително по-точен историографски анализ (If!). Но, когато текущият официализиран агент на Коминтерна и Бъкингам, (Едновременно и завинаги!), Хари ПОЛИТ, секретар на ЦК на АКП посещава София за поредния конгрес на БРП (Комунисти) подир Войната, той не пропуска да напомни, че Майор ТОМПСЪН, (Отдавна не между живите!), е . . . "заклет комунист-марксист." Послание ясно – като бял ден. Кралят на Великобритания ви изпрати единственият комунист на АКП в службите на ВКР, който назнайваше Български Език, че да бъде предаден от онези симпатични селяци, за които Уйлям Френк ТОМПСЪН твърди: “говорят почти руски със силен примес.” Дали Истинската Истина за неговата простовата като войнишка клетва смърт някога, би излязла наяве? Времето е безпощадно към онова, до което се докосва. А хората, са прекалено повърхностни, и безотговорни.

ЕКИПЪТ НА КАПИТАН - А ПОДИР ТОВА - МАЙОР ТОМПСЪН,  бива привлечен от Сърбия; където върши добра работа; на територията на Царство БЪЛГАРИЯ, че да организира доставка на дрехи, пари и оръжие, и за българските шумкари. Както това ритмично се осъществява за партизаните на ТИТО. Докато СЪЮЗНИЦИТЕ се надпреварват да си вярват, че планините и горите в ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ гъмжат от комити, някой някъде решава, и това е никъде другаде освен в евакуирана СОФИЯ, че един подобен екип - кой знае защо - е застрашително опасен. Целта е стратегическа – каналът през ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ да бъде изцяло ликвидиран. Подобни канали се създават прекалено трудно. Стационират ли – още по-трудно се изкореняват. В КАЙРО е било добре известно, как всяка подобна мисия във вътрешността на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, на практика е невъзможна. Опитите за доставка на оръжие за българските партизани по въздуха – търпи провал подир провал. Дори елементарни доставки попадат в ръцете на полицията. (Хвърлената посред бял ден през лятото на 1944 г английска лека картечница в Батова Гора край Варна, е на часа заловена от кмета на село Крумово. Наказателна дружина, за броени часове, ликвидира до крак дребната партизанска групировка на Жечка КАРАМФИЛОВА, укрита във влажен бункер сред гората, заедно с единственият техен ятак - Бай ТОДОР - горският стражар.) Под натиск на руската хард-дипломация, СЪЮЗНИЦИТЕ в КАЙРО стават пестеливи на доставки. Рискът е висок и предварително известен. Но, на война – като на война. Авантюрата превърната в дълг е - която влече бъдещи писатели по земи недостижими.

НАВЛИЗАЙКИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, Майорът знае единствено името-парола “СЛАВЧО”. Минава време, докато се срещнат. Легендата, разпространявана от РАДИО МОСКВА, че БЪЛГАРИЯ кипи от комунистически партизански формирования, се оказва въздух под прекалено високо налягане. Войната е омръзнала всекиму - но не всекиму стиска да пипне пушка-бойлия. Екипът на майор Уйлям Франк ТОМСЪН,  бива приет добродушно - на резервирано - от партизаните на Славчо ТРЪНСКИ.  Те вече са получавали доставки по въздуха - но без тези  напълно излишни хора. По това време бъдещият народен генерал, шета насам-натам между БЪЛГАРИЯ и СЪРБИЯ. Границата е отпаднала. Откраднатите от КРАЛСТВО СЪРБИЯ подир Първата Световна Война ЗАПАДНИ ПОКРАЙНИНИ на БЪЛГАРИЯ, са върнати временно на ЦАР БОРИС ТРЕТИ подир навлизане на нацистка ГЕРМАНИЯ на БАЛКАНИТЕ. (Цар - в пазарлъците добър!) Днес обаче, на мнозина престарели мизерстващи - пък още живи - воеводи им се струва, че Славчо ТРЪНСКИ повече е шетал в посока СОФИЯ, да пазарува черен хляб с купони, вместо да дивее из БАЛКАНА, където куршумът е ежедневие. Подир битката при БАТУЛИЯ, където шумкарите биват разгромени, остатъка от мисията ДЕЙВИДСЪН бива изловена, публично съдена – жандармерията такъв обичай няма - и разстреляна, над ямата-общинско торище накрай село Лесовац, където селяните захвърлят умрелите животни. Отърва кожа единствено радиста, ползван за безславна контра-радиоигра с КАЙРО.

ПОКОЛЕНИЕТО НА УЙЛЯМ ФРЕНК ТОМСЪН, е поредно поколение на поредни бащини непослушници. Готови да захвърлят учение, че да погинат по фронтовете на света, защищавайки миражи. И – правят го. Най-напред в ИСПАНИЯ. Подир това в ЕВРОПА. Най-накрая - и на БАЛКАНИТЕ. Понастоящем – ВСЪДЕ. Започнала през далечната 1936 г, ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА навярно ще държи до краят на света. Уйлям Френк ТОМСЪН е едва седемнадесет годишен, (Pод. 17.08.1920., Даржлинг, Индия!), когато светът бива хубаво разбунен. ХИТЛЕР и СТАЛИН представяйки се за съюзници, под предлог че защитават нов тип сходни цивилизации, срещат шпагите на своите модерни оръжия в градовете и селата на ИСПАНИЯ. Баща му, Едуард ТОМПСЪН, кадрови колониален административен служител, е запасен капитан от Първата Световна Война. Към 1923. семейството се завръща завинаги във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ. Едуард ТОМПСЪН е поканен за преподавател по индийска и бенгалска история и литератури в ОКСФОРД. Преподавателската дейност - този краен пристан и патент, за интелектуалстващи дисиденти. Младият ФРАНК не е от златен аристократичен произход, и независимо от заслугите пред Короната на баща му, бива перфидно сегрегиран. (По подобие на нашите деца понастоящем, в Математическата гимназия във Варна!) Ето защо, той бива изпратен в едно по-евтино, но реномирано петстотингодишно начално частно училище, (ДРАГЪН СКУУЛ!), оцеляващо благодарение на заможната неблагородническа класа. Училище с влудяваща верска дисциплина, дало изключителни радетели на модерната английска цивилизация. Младежът се захваща с древни езици, бележейки напредък в писане на стихове на древногръцки и . . . арамейски.

МАЙКАТА НА УЙЛЯМ ФРЕНК ТОМПСЪН - ТЕОДОСИЯ, е сръбкиня от македоно-одрински произход. Първата Световна Война прави - тя да свърже своята съдба с ЕДУАРД. (В черногорските планини баптизмът е спуснат от Бога!) Подир завръщане от ИНДИЯ, техният дом в ОКСФОРД става прибежище на безброй странстващи интелектуалци: Рабиндранат ТАГОРЕ и Джейн МЕНСФИЙЛД, Махатма ГАНДИ и Джавахарлал НЕРУ неразделен със своята дъщеря, и някой по-особени познати, за които между младежта се шушне под сурдинка. Литературните салони са затова – да срещат службите с онези - които непрестанно бродят в небесата. Уйлям Френк израства всред дискутирана политическа проблематика, звучни източни езици, екзотична музика и ритуални аромати. Всичко това води  - без грешка - право в лоното на една нова религия - комунизма. Шик-мода в края на тридесетте години на отминалия век - че и понастоящем. Славен използвачески миш-маш от целево преосмисляне на древни религии, и технологизирани сатрапски управленски методи. Това е време на епичната жива национална гордост Сър Лорънс АРАБСКИ, специалист по потушаване на бунтове в Ирак.  Почетно пенсиониран и поради това – на свободна практика до поискване. За когото, след като потушава поредното обичайно въстание в Ирак; този път инспирирано от Хитлер и Мусолини; е приготвена мотоциклетна катастрофа и погребение за държавна сметка. (Открито превъзнасял “човечността” на ХИТЛЕР!) Чест гост в Дом ТОМПСЪН е, и някой си Джон ФИЛБИ - колега-професор, баща на прочутия съветски разузнавач Ким ФИЛБИ.

ИТЪН Е ТВЪРДЕ СКЪП, на практика недостижим. Френк е насочен към един колеж във Винчестър, основан от някакъв светец през 1377.. Тук предлагат стипендии за талантливи професорски синове. Годината е 1933.. Икономическите успехи на СССР са очевадни, (Зад тях дреме Лойдс-Банк!). Йосиф Висарионович СТАЛИН е обявен за най-хуманния диктатор на всички времена, та дано гътне ХИТЛЕР. Чиито успехи в магнетизиране на великолепно-наивния народ на ГЕРМАНИЯ са поразителни, при неудържими претенции за световно господство. Светът обаче не е сляп. Той шуми против радикалните методи на фашизма, и фалшивата хуманост на комунизма. В СССР, подир всяка поредна чистка някоя гепцана в дранголник изтъкната комбайнерка, бива публично освободена от зандан. (Марксистко-Ленинско превъзпитание - в пълен ход!) Западни журналисти хитричко биват допуснати до потърпевшата – уж нелегално – за интервю в прослава на справедливостта на БЕЗСМЪРТНИЯТ ВОЖД.

В ГЕРМАНИЯ ХИТЛЕР не пропуска да се срещне със собственика на IBM, щото сортировъчна изчислителна техника е крайно необходима в разширяващата се система концлагери за свободомислещи, наркомани и педерасти. Името РУСИЯ във ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, от всяко положение означава БИГ БИЗНЕС – стига да се осмелиш. ФРЕНК се заема да изучава руски език – много му лежи. Той ще го прибави към останалите осем езика, които вече владее. От майка ТЕОДОСИЯ назнайва доста сърбо-хърватски, а тези езици са сходни дори с Българския – както да погледнеш. Когато настъпва време за колеж, ФРЕНК заедно с Маман и Папа, прекарва учебната 1929-1930. в САЩ, където Едуард ТОМПСЪН  е поканен да чете лекции. Подир завръщане у дома, ФРЕНК бива приет в ИТЪН, където традиционно биват отглеждани най-класните разузнавачи на света. (Без Джеймс БОНД!) Прекосявайки на длъж и шир ЕВРОПА, както това е възприето за учащи, перифразирайки Комунистическият Манифест, той ще пише на своя по-малък брат: “В ЕВРОПА броди един дух – по-силен от всичко.” (Дали е имал пред вид "ДУХЪТ НА КОМУНИЗМА", би могло да се спори.) Членуването в АНГЛИЙСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ в ИТЪН е политически спорт. Короната няма нищо против. УЙЛЯМ-ФРЕНК не изостава. Това води до особено тежък конфликт между баща и син. Папа ЕДУАРД е лейбърист от години. Добре знае - за какво служат всички тези партии, партийки, клубове и клубчета.

В ИТЪН бъдещият майор от стратегическото разузнаване на Съюзническата Мисия в КАЙРО, се е сближил с Айрис МЪРДОК. (Забележителна писателка, забравена от ИНТЕРНЕТ!) Тя е негов гарант при постъпване в ПАРТИЯТА. Войната избухва. ЛОНДОН бива бомбардиран. От КОВЪНТРИ – не остава нищо. Поетът затръшва вратата на уютния дом в БОАРЕ ХИЛС край ОКСФОРД. За да поеме тежките пътища на войната. От време навреме БИБИСИ излъчва кратки негови кореспонденции, но това ще остане за начало - и за край. Като всяка поетическа личност, ФРЕНК мечтае подвизи. Щом опознае и партизанската страна на войната, (За нея все повече се пише и говори!), написвайки книгата на своя си живот, няма как да не бъде увенчан със слава и успех.

ПРЕДИ ДА ТРЪГНЕ КЪМ СРЕДНИЯТ ИЗТОК, 
и баирите на ЗАПАДНА СТАРА ПЛАНИНА, че мистериозно да погине, той написва думата “КАТУЛ” на къс хартия,  за да увие в него единствен древноримски динар. (Трупът му е идентифициран по този динар!) Един дъжделив лондонски ден, пред една димяща камина, даваща интервю което няма да се появи в пресата никога, Айрис МЪРДОК ще заяви, че те двамата – докато се обичали – много-много-много харесвали древноримския поет Гай Валериус КАТУЛ. Дали това наистина е тъй? Подобно ВРИЧАНЕ ВЪВ ВЯРНОСТ, не е нищо повече от кодова система и метод. Които така и не влизат в употреба - поради куршум? Изследователи допускат, че това ще да е бил код за достъп на особено високо равнище в столицата на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. Плахата проверка в още по плахите сборници с български псевдоними не даде никакъв резултат. Такъв псевдоним не е известен. В наши дни на български от КАТУЛ има преведено едно единствено стихотворение. Така или иначе, кодът на първо ниво е “СЛАВЧО”. И, той заработва. Дотолкова ефективно, че изпраща В ТОРИЩЕТО-ЯМА НАД СЕЛО ЛЕСОВАЦ, ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ, където селяните захвърлят умрелите животни, една от БЪДЕЩИТЕ НАДЕЖНИ НА МОДЕРНАТА БРИТАНСКА ЛИТЕРАТУРА. 

A - PROPO! 
Само английска мисия ли е бродила из планините на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ!?! Все пак, "СЪЮЗНИЦИТЕ" са повече от трима . . .
THE END
1968-2008-2009

неделя, 21 септември 2014 г.

КЕТ

22.09.2012 08:32 - NEW VARNA POETRY BOOK, includings, Hemy VARNALIS
автор: godlieb категория: Други   
прочетен: 522 коментари: 1 гласове: 
0

последна промяна: 11.02.2013 14:00


OCEAN PRESS-VARNA
REmember:
she ALSO left
"""the varna writers association""".